Простите периоди на човешкия живот ~ Х. Спенсър ЛЮИС
(1883 ~ 1939)
Пътешествието в живота е доста сходно на това в морето. Дълги наблюдения са разкрили, че човешкият живот е разграничен на интервали както дните през морското странствуване, с избрани събития, протичащи се през всеки от тях. Обикновеният човек е несъзнателен за тези интервали и още повече за каквото и да е значение по отношение на събитията, които най-вероятно го чакат. Той не е квалифициран да ги посрещне, до момента в който те не го връхлетят, и е с вързани ръце при разрешаване на житейските проблеми заради липса на познания по отношение на удобните трендове, които се демонстрират във всеки идващ интервал. Чрез циклите на живота ние можем механично и тъкмо да планираме нашия живот и външните въздействия и да извличаме прерогативи от тях или в незнанието си да им се подчиним. В първия случай ние сме господари на ориста си, а в другия сме нейни жертви.
Простите интервали на човешкия живот
Да прегледаме първия интервал от седем години. Това е времето, през което претърпяваме ранното детства и през което се слагат основите на нашето обучение и културно развиване. Това е интервалът на самооткриване, що се отнася до обективния свят и нашето отношение към него. Научаваме се да вървим и да приказваме, да направляваме тялото си и да имаме уместно отношение към физическата и материалната конюнктура.
През втория интервал от седем години (от седмия до четиринадесетия рожден ден) стават известни физически промени в нашето развиване. Умственият аспект заема второстепенно място в смяната, която се прави. Точно преди завършването на интервала става значима смяна в женския и мъжкия субект, която приготвя детето за третия. Ако тези промени не се извършат до края на втория интервал, детето е психично или физиологично под естественото развиване. Физиолозите и психолозите неумишлено са признали този интервал в цикъла на живота.
През третия интервал от седем години (от четиринадесетия рожден ден до двадесет и първия) наред с физическите и умствените промени, се развива психологичната страна на човешката природа. Това довежда до възприятие за дълг, достолепие и придава темперамент на индивида. През този интервал човек доближава до тази степен ща психологично, умствено и физиологично развиване, която го прави едно способно, квалифицирано и поемащо юридически и законни отговорности създание. Който не доближи до тази степен на развиване до двадесет и първата си година, е обратно в своето развиване и се квалифицира като незапознат и поднормален.
В четвъртия интервал от седем години (от двадесет и първия рожден ден до двадесет и осмия) следва развиване, което е съсредоточено прекомерно мощно в прочувствената природа и довежда до цялостно разрастване на искрата, събудена през предишния интервал. Тогава индивидът получава непоклатимост, укрепва възприятието си на отговорност и последователно стартира активност с по-висшите си качества, известни като вътрешен глас, умствена телепатия, несъзнателна психометрия и сходни качества, дружно с събуждане на интерес към музиката, изкуствата, религията и по-висшите неща в живота. Отсъствието на каквито и да било прояви в този аспект демонстрира на психолога или психиатъра едно ненормално развиване.
В идващия интервал от седем години (от двадесет и осмата до тридесет и петата) най-активни са креативните процеси на мозъка и качествата за въображаема визия. Въображението и умственото творчество се ускоряват в хармонично единение с космичното схващане и етичните стандарти на живота. Забележително е, че международните философи и мистици ненадейно са идвали до космично прояснение и до цялостна естетика с космичното схващане. Най-великите от тях са започвали международните си задачи и са написали най-великите си произведения.
В идващия интервал (от тридесет и петата година до четиридесет и втората) човек навлиза в един етап на развиване, който го кара да изследва и разкрива велики познания и скритите обстоятелства на живота. В природата му навлиза едно безпокойствие. Той не е удовлетворен от монотонността на егоистичната и персоналната удача. Засилват се филантропичните и братските усеща. Те го карат да споделя, разучава, открива и посвещава тези открития на хората за тяхното благоденствие. През този интервал хората, които са натрупали огромни благосъстояния, стартират да ги разпределят за подкрепяне на изкуствата, науката, учебните заведения, университетите или за всякакви откривателски и научни експедиции. Това е в действителност кулминационният интервал на всички предшестващи години за елементарния човек. Заражда се възприятието за възнаграждение, потребността да върне на Космоса и човечеството някои от нещата, на които се е радвал през живота си.
През интервала от четиридесет и втората година до четиридесет и деветата желанието да си почива и да размишлява метафизичен основава у индивида нов темперамент. Той мощно се разпростира и в някои случаи става нов човек с нови очаквания, стремежи и светоглед и има нови цели и идеали, за които работи. Умът доста по-силно се обръща към вяра, философия и към филантропични действия, които носят разтуха и мир посредством предоставяне на помощ, здраве и наслада на потиснатите, унизените и оскърбените.
През идващия интервал (от четиридесет и деветата до петдесет и шестата година) се откриват още трендове за отричане от персонални и егоистични упоритости. Характеризира се с последователно понижаване на жизнеността и физическата мощ, само че това се компенсира от психологичната и умствената естетика на природата. Тук махалото стартира да се люлее от физичното създание към духовното. По тази причина тялото стартира да губи способността, си да се бори с заболяванията и да надделява напрежението на изключителната отмалялост или нещастните случаи, които изискват мощна жизнеспособност. Статистиките разкриват големите промени, които настъпват във физическото тяло през този и предшестващия го интервал.
През идващите седем години (от петдесет и шестата до шестдесет и третата) продължава положението от предходния интервал. Сега то се съпровожда от размекване на умствените качества дружно с понижение на физическите сили, което прави индивида от ден на ден психологично и духовно съразмерен с целия цикъл на прогресията. Тъй като човек е роден, с цел да стане жива душа, а освен одухотворено животинско тяло, той се развива интервал след интервал (от раждането до седемдесет и седмата си година) от физическо към духовно създание и по този начин от ден на ден се доближава към неизменимата цел на своето битие.
Периодите от по седем години способстват за духовното развиване и последователното раздробяване на физическото тяло. Краят на цикъла е почти към 100 четиридесет и четвъртата година, с цел да може цикълът на живота да се хармонизира с други цикли и интервали, за които става дума по-нататък в книгата.
В този изключително елементарен цикъл от по седемгодишни интервали виждаме ритъма на живота, който е общочовешки за всички и е в унисон с математичния и геометричния проект. Той е неясен, в случай че не проучим космичните закони и не разберем както розенкройцерът вселенския проект на космичния темп.
Можем да съпоставим тези интервали от по седем години с цикъла на обособените ноти в октавата на пианото. Всяка октава има своите ноти, разпределени на обособени сили на трептенията,и интервалите в една октава са идентични с тези на друга. Можем да кажем, че дивакът или примитивният човек живеят през един цикъл, който можем да съпоставим с една по-ниска октава, изсвирена на пианото. Въпреки че той минава през периодическите ноти на този цикъл, те не реализират посредством него същата естетика както друго лице в културна страна,, което минава през една от по-високите октава. Според учението за прераждането и това за еволюцията в характера и личността, всяко създание минава през поредни цикли като през другите октави - от най-ниската към най-високата. Нямаме схващане за най-ниската и най-високата или последната октава, в случай че има подобен цикъл на живота. Защото самият човек е вечен и затова не може да има нито начало, нито край.
От „ Човешката орис в циклите на Розенкройцерите ”, Х. Спенсър Люис
Снимки: Searching
